case study 75-1

Хоризонтът - ледник, "затварящ" цялата лява страна на залива.
Брегът - каменист, поредица от плажове, прекъснати от скалисти участъци, навлизащи във водата, оформят целия десен бряг на залива.
Плажът - сив на цвят, каменист, малки и големи обли камъни, търкаляни постоянно от водата.
Звуците - на пукащ лед, на свличане на огромни маси от ледника, на търкалящи се камъни по вълните, на птиците, на "оригванията" на тюлените. Но най-впечатляващ е ледът и неговата "музика", придизвиката от топенето му.
Светлината - всеки ден е различна, по няколко пъти на ден е различна. Денят и нощта се сливат в този момент от годината, на практика не става тъмно. С времето започваш да привикваш и да разпознаваш фините нюанси на промяната на светлината, които ти подсказват часа. Динамичните помени на климата, появата на дъжда, смяната на облаците, вятъра и светлината, допринасят също за това да ти се струва, че един ден се състои от много дни. Има ясни и слънчеви часове със спокойна вода - тогава нищо освен ледникът отсреща не подсказва къде точно се намираш. Има моменти, в които духа и вали, в които цялата суровост и студа се усещат двойно.
От няколко дни съм в града и се питам в какво точно се състои "заразата Антарктика"? За сега нямам отговор.