Къща в Къщата

Всички, които попадат за първи път в тази къща на брега на езеро, недалеч от София, по правило са удивени. Дървена постройка, изграждащи „втора кожа“ около стара масивна вила, пространство с двойна височина и запазени максимално в натуралния ми вид дървени трупи, панорамни прозорци с поглед през дърветата към водата – всичко тук очарова. Чак когато окото привикне с всичко това, започва да открива малко по малко детайлите и прецизния дизайн.

На терена отдавна съществува стара двуетажна къща, масивна постройка с ниски и малки помещения. Това е типичната вила от периода на социализма, недалеч от столицата, на брега на язовир. Връзката между двата етажа е посредством две външни стълби, дори входът на някогашната тоалетна също е отвън. След демокрацията нов собственик на тази вила, но не и последният, изгражда разширение от дървени трупи около масивната сграда. Така се ражда тази „къща в къщата“. Но вторият собственик не завършва проекта и го препродава, оставяйки множество нерешени проблеми. Дървената постройка е без дограми и врати, помещенията са с недобри пропорции и трудни за обживяване, контрастът на височините е твърде голям, строителството е некачествено. Това беше моментът, в който стари клиенти на PS-ARCHITECTS канят ги отново за да дадат живот на това място.

В допълнение към впечатляващото местоположение с прекрасна гледка към водата, запомнящ се е и основният обем на бъдещата дневна, в който всички се влюбват още от пръв поглед. Но тук веднага прави впечатление диспропорцията по късата и дългата му страна – трудно пространство за обзавеждане. Контрастът във височините също е голям –  във външната дневна имаме почти 7 метра, а вътре в старата къща само 2,40 метра. Нестандартните дадености и контрастите (ниско – високо, късо – дълго), обособяването на

Със специално внимание бе развит преходът вътре-вън. Той е плавен и се случва в няколко стъпки. Като от фуния постепенно излизаш от малката дневна и попадаш в просторна втора външна дневна с двойна височина, приличаща на по-скоро на обществено пространство. Там е разположена и голямата столова с триметрова маса пред камината. Директна връзка на това второ пространство с природата е чрез големи плъзгащи прозорци към откритата тераса. В това движение отвътре навън непрекъснато погледът преминава през пространствата, откриват се нови перспективи.  Къщата подсказва по логичен начин и бъдещата й организация – на първия етаж дневни пространства със столова и кухня, както и кабинет и обслужващи помещения, на втория  етаж – две спални с бани, достъпни от вътрешна терасата, както и третата новопостроена стая.

Несъмнено дневните зони в този проект са най-интересните и привличащи вниманието. В подобно място, създадено за както за почивка и съзерцание , така и за посрещане на гости, логично чрез обзавеждането са обособени различни груп. Даденостите прерастват в находчиви решения. Външната дневна се отличава с простор и едрина. Витрините й са максимално големи и през лятото тя се превръща в тераса. Тук мебелите са малко и  прецизно подбрани, без да се търси рустикалност, изцяло съвременна естетика. Специално внимание заслужава триметровата черна маса.

Втората по-малка вътрешна дневна, е разработена като интимно пространство. Тя е отделена с втори плъзгащи витрини от външната дневна. Това я прави истинско вътрешно пространство през всички сезони. Пространството се оказа трудно за работа както заради липсата на височина и така и поради факта, че цялото помещение е пресечено от портал - греда и две колони, укрепящи втория етаж. Тук решението е неочаквано – създадена е система от греди, които в голяма си част са фалшиви, някои с вградено осветление. Добавено е и двустранно светещо тяло, монтирано на стената, което също допълва играта на линии и светлини. Така се създава линеарна композиция, в която централната греда се вписва съвсем естествено, без да привлича вниманието. Това, което завършва много успешно решението, е графика на Камен Старчев – елемент, обединяващ и подчертаващ темата.

Друг подход, използван за това пространство, е едрината и категоричната линия при решение на кухнята. Модулите, първоначално стъпили на земята, впоследствие са олекотени и конзолни. Те преминават и в дневната и свързваща двете пространства визуално. Материалите тук са по-фини, напомнят за градско жилище, разработени са нюансно, градирайки плавно цветностите, с цел пространството да не се натоварва. Материалът на дървото е привнeсен  отвън – вътре. Използвани са меки тонове – бежово, сиво, бяло, дърво, отново в  контраст с черните повърхности на плотовете.

Запазени са дървените стълби от входа към дневната, които отлично се вписват в характера на къщата. Стълбището към втория етаж в новото решение е само едно и се разширява. Вторите стълби в отдалечения край на дневната изчезват и там се постоява стая във въздуха – стая-гардеробно или трета спалня за гости. Под тази стая са организирани тоалетна и пералня.

Всяка спалня разполага със собствена баня, решена в подобна цветност на помещението, което обслужва.

В кабинета на първия етаж, малка пристройка към основния обем, отново материалите са леки и с много фина цветност. Пространството е спокойно, решено с текстилни тапети придаващи му мекота, допълнена от килим с дискретна лъскавина. Това е удачно място за работа, за почивка, йога, изцяло с поглед навън.

Така решението превръща живеенето в тази къща край водата в преживяване. Плавното постоянно движение отвътре навън, от малки пространства към едри обеми, от фини текстури към по-груба материалност, създава предпоставки за разнообразни подсъзнателни състояния за обитателите си и незабравими моменти за гостите им. Нестандартните решения и контрастите в проекта създават хармонично и съвременно пространство с фокус върху природата и прехода между външното и вътрешното пространство.